сряда, 21 май 2014 г.

Викомто




Баба и дядо били женени повече от половин век и играели своя собствена специална игра от времето,когато се баха запознали. Целта на играта им бе да се напише думата "викомто" на неочаквано място, което другият трябва да открие. Двамата се редуваха да крият и откриват "викомто" из цялата къща.

Тази загадъчна дума бе като част от мебелировката в къщата на баба и дядо. Ала в живота им имаше надвиснал черен облак. Баба беше болна от рак на гърдата. Дядото не се отделяше от нея както винаги,но тя отслабваше, докато вече не можеше да излиза от къщата. И един ден тя почина.

"Викомто"- бе изписано на с жълто върху розовите панделки на погребалния букет. Дядото пристъпи към ковчега, пресекливо си пое дъх и започна да пее. Болката се изливаше от неговата приспивна песен. За последен път той произнесе думата "ви-ко-м-т-о", това значеше "Виж колко много те обичам!"